Крееща мечта

20 mar 2022, 18:50

Poesía » Civil

306 0 2

Аз исках къща да си купя,
да има двор и зеленина.
В простора да се влюбя
и да чувствам свобода.

А то с бомбени гърмежи,
ракети в чужди домове,
светът потъна в палежи,
невинни хора в гробове.

Очакваме примирие на фронта
или по-точно иска ни се нам,
но всеки си признава свойта,
площта в Украйна там.

"Когато на съседа къщата гори,
бягай и твоята гаси" , уви!
Народът с пословици добри
ни предупреждава в зори!

А то не беше ковид и беди,
не само тук, а и в чужбина,
поскъпване на ток и суровини,
народът ни и всичко срина!

Затова мечтата ми остана
да покълва бавно в пепелта.
Да чака Слънчев лъч огряна,
свободна, на славей песента!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Spring_sunrise (Кремена Арменчева)

2022-03-20T23:24:24+02:00

Благодаря , Младен! Много си прав за войната и мира! Колкото и да не ни харесва - всичко за някои е бизнес
vega666 (Младен Мисана)

2022-03-20T20:58:53+02:00

"Затова мечтата ми остана
да покълва бавно в пепелта.
Да чака Слънчев лъч огряна,
свободна, на славей песента!"

Поетично въздействащ финал. Поздравление, Кремена!
А иначе някои умеят да печелят от войните повече, отколкото от мира. И точно тук се крие причината за войните, в която и да е точка на земното кълбо или на плоската земя /кой както предпочита!/