20 mar 2022, 18:50

Крееща мечта

  Poesía » Civil
520 0 2

Аз исках къща да си купя,
да има двор и зеленина.
В простора да се влюбя
и да чувствам свобода.

 

А то с бомбени гърмежи,
ракети в чужди домове,
светът потъна в палежи, 
невинни хора в гробове.

 

Очакваме примирие на фронта
или по-точно иска ни се нам,
но всеки си признава свойта, 
площта в Украйна там.

 

"Когато на съседа къщата гори,
бягай и твоята гаси" , уви!
Народът с пословици добри
ни предупреждава в зори!

 

А то не беше ковид и беди, 
не само тук, а и в чужбина, 
поскъпване на ток и суровини, 
народът ни и всичко срина! 

 

Затова мечтата ми остана
да покълва бавно в пепелта.
Да чака Слънчев лъч огряна, 
свободна, на славей песента!


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Арменчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря , Младен! Много си прав за войната и мира! Колкото и да не ни харесва - всичко за някои е бизнес
  • "Затова мечтата ми остана
    да покълва бавно в пепелта.
    Да чака Слънчев лъч огряна,
    свободна, на славей песента!"

    Поетично въздействащ финал. Поздравление, Кремена!
    А иначе някои умеят да печелят от войните повече, отколкото от мира. И точно тук се крие причината за войните, в която и да е точка на земното кълбо или на плоската земя /кой както предпочита!/

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...