20 мар. 2022 г., 18:50

Крееща мечта

522 0 2

Аз исках къща да си купя,
да има двор и зеленина.
В простора да се влюбя
и да чувствам свобода.

 

А то с бомбени гърмежи,
ракети в чужди домове,
светът потъна в палежи, 
невинни хора в гробове.

 

Очакваме примирие на фронта
или по-точно иска ни се нам,
но всеки си признава свойта, 
площта в Украйна там.

 

"Когато на съседа къщата гори,
бягай и твоята гаси" , уви!
Народът с пословици добри
ни предупреждава в зори!

 

А то не беше ковид и беди, 
не само тук, а и в чужбина, 
поскъпване на ток и суровини, 
народът ни и всичко срина! 

 

Затова мечтата ми остана
да покълва бавно в пепелта.
Да чака Слънчев лъч огряна, 
свободна, на славей песента!


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кремена Арменчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря , Младен! Много си прав за войната и мира! Колкото и да не ни харесва - всичко за някои е бизнес
  • "Затова мечтата ми остана
    да покълва бавно в пепелта.
    Да чака Слънчев лъч огряна,
    свободна, на славей песента!"

    Поетично въздействащ финал. Поздравление, Кремена!
    А иначе някои умеят да печелят от войните повече, отколкото от мира. И точно тук се крие причината за войните, в която и да е точка на земното кълбо или на плоската земя /кой както предпочита!/

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...