20.03.2022 г., 18:50

Крееща мечта

516 0 2

Аз исках къща да си купя,
да има двор и зеленина.
В простора да се влюбя
и да чувствам свобода.

 

А то с бомбени гърмежи,
ракети в чужди домове,
светът потъна в палежи, 
невинни хора в гробове.

 

Очакваме примирие на фронта
или по-точно иска ни се нам,
но всеки си признава свойта, 
площта в Украйна там.

 

"Когато на съседа къщата гори,
бягай и твоята гаси" , уви!
Народът с пословици добри
ни предупреждава в зори!

 

А то не беше ковид и беди, 
не само тук, а и в чужбина, 
поскъпване на ток и суровини, 
народът ни и всичко срина! 

 

Затова мечтата ми остана
да покълва бавно в пепелта.
Да чака Слънчев лъч огряна, 
свободна, на славей песента!


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Арменчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря , Младен! Много си прав за войната и мира! Колкото и да не ни харесва - всичко за някои е бизнес
  • "Затова мечтата ми остана
    да покълва бавно в пепелта.
    Да чака Слънчев лъч огряна,
    свободна, на славей песента!"

    Поетично въздействащ финал. Поздравление, Кремена!
    А иначе някои умеят да печелят от войните повече, отколкото от мира. И точно тук се крие причината за войните, в която и да е точка на земното кълбо или на плоската земя /кой както предпочита!/

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...