Само крачка дели ме от рая,

крачка само, но трудна за мен.

Как да тръгна за жалост не зная,

страх изпитвам и чакам смутен.

Чакам теб, да пристъпиш ти първа,

ти да счупиш леда между нас.

Нещо страшно към тебе ме дърпа

и стоя пак останал без глас.

Но дано ти не си като мене,

да се пазиш от истински думи.

Нощем смел съм, но с теб ли съм денем

пак застава страхът помежду ни.

Аз не искам да бъда излъган,

а навярно не искаш и ти.

Зная, пътят е дълъг и стръмен.

Пожелаеш ли, с теб ще вървим.