Крехка стъклена стена
Само крачка дели ме от рая,
крачка само, но трудна за мен.
Как да тръгна за жалост не зная,
страх изпитвам и чакам смутен.
Чакам теб, да пристъпиш ти първа,
ти да счупиш леда между нас.
Нещо страшно към тебе ме дърпа
и стоя пак останал без глас.
Но дано ти не си като мене,
да се пазиш от истински думи.
Нощем смел съм, но с теб ли съм денем
пак застава страхът помежду ни.
Аз не искам да бъда излъган,
а навярно не искаш и ти.
Зная, пътят е дълъг и стръмен.
Пожелаеш ли, с теб ще вървим.
© Ивайло Василев All rights reserved.
