23 abr 2015, 18:17

Крехкост

  Poesía » Otra
1.1K 0 8

Стъклен свят над корица от лед...

А ръцете ни с чукове груби

махат яростно, чупят наред,

сякаш няма какво да изгубим.

 

Плаче нежната горска роса.

Мъртви пънове в шепи прегръща.

След трионите само сълза

може тази Земя да преглъща.

 

А реките от детския спомен

тежко дишат под тонове смет...

Кой свещичка ще палне за помен,

щом се спука корицата лед?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ада Джио Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аплодисменти! Добре дошла и от мен!
  • Ада Джио, първо искам да те приветствам с добре дошла!
    Стихотворението ти е прекрасно, толкова истинско и докосващо!
    Поздрав и от мен!
  • Прекрасен реквием!
  • Плаче нежната горска роса... сълза се търкулна в душата ми...
    сред тази жестокост и болка наоколо забравил е сякаш светът,
    че на своята светла планета все още живее и Малкият принц...
    великолепен стих... и моите аплодисменти, за теб...
    много ми харесва и ника ти..
  • Много ви благодаря Ренета, Василка и Младен!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....