Стъклен свят над корица от лед...
А ръцете ни с чукове груби
махат яростно, чупят наред,
сякаш няма какво да изгубим.
Плаче нежната горска роса.
Мъртви пънове в шепи прегръща.
След трионите само сълза
може тази Земя да преглъща.
А реките от детския спомен
тежко дишат под тонове смет...
Кой свещичка ще палне за помен,
щом се спука корицата лед?
© Ада Джио All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
