Крехкост
Стъклен свят над корица от лед...
А ръцете ни с чукове груби
махат яростно, чупят наред,
сякаш няма какво да изгубим.
Плаче нежната горска роса.
Мъртви пънове в шепи прегръща.
След трионите само сълза
може тази Земя да преглъща.
А реките от детския спомен
тежко дишат под тонове смет...
Кой свещичка ще палне за помен,
щом се спука корицата лед?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ада Джио Всички права запазени
