adagioto (Ада Джио)
9 25
23 апр. 2015 г., 18:17

Крехкост 

  Поэзия » Другая
766 0 8

Стъклен свят над корица от лед...

А ръцете ни с чукове груби

махат яростно, чупят наред,

сякаш няма какво да изгубим.

 

Плаче нежната горска роса.

Мъртви пънове в шепи прегръща.

След трионите само сълза

може тази Земя да преглъща.

 

А реките от детския спомен

тежко дишат под тонове смет...

Кой свещичка ще палне за помен,

щом се спука корицата лед?

© Ада Джио Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Аплодисменти! Добре дошла и от мен!
  • Ада Джио, първо искам да те приветствам с добре дошла!
    Стихотворението ти е прекрасно, толкова истинско и докосващо!
    Поздрав и от мен!
  • Прекрасен реквием!
  • Плаче нежната горска роса... сълза се търкулна в душата ми...
    сред тази жестокост и болка наоколо забравил е сякаш светът,
    че на своята светла планета все още живее и Малкият принц...
    великолепен стих... и моите аплодисменти, за теб...
    много ми харесва и ника ти..
  • Много ви благодаря Ренета, Василка и Младен!
  • Добре дошла и от мен! Много те харесах в това стихотворение!
  • Клатушка се светът върху корица лед.На кой му пука? Харесах!
  • Толкова нежно и същевременно толкова осъдително написан поетичен текст!
    Написан майсторски, със сподавена болка и с упрек за онова, което изтърпява майката природа от варварина, наречен хомо сапиенс.
    Изящни редове на една изтънчена душа, долавям тук. И не Ада, а Рая трябва да е името ти, Поетесо!
    Добре дошла, Адажиото, с тази първа твоя и първокласна творба в Откровения! Пожелавам ти само творчески успехи след този блестящ старт!
Предложения
: ??:??