Изправена и недостъпна,
надменно ледена стои.
И всеки камък вае плътно,
втвърдени с времето черти.
Убежище за скрити мисли.
Подслон за тъмни страхове.
Уют за гордото безсилие.
Отворен дом за грехове.
Сама пред себе си възпира
на Светлината прелестта,
макар отвътре да напира
копнеж за истина и свобода.
© Мария Todos los derechos reservados