От мечтания крепост съм построила -
камък по камък; мечта след мечта.
Браня я с нокти, със зъби и сила,
пазя ревниво към нея ключа.
Но съм строила неточно и криво -
с некачествен камък от кухи мечти
и крепостта ми безшумно се срива,
без да остави частичка дори.
Тъй, крепост след крепост пред мен се стопяват,
гледам безсилно как те се рушат,
а под прашни останки мечтите изтляват
и все по-отчайващ се ражда денят.