26 авг. 2006 г., 22:33

Крепост от мечти

851 0 4


От мечтания крепост съм построила -
камък по камък; мечта след мечта.
Браня я с нокти, със зъби и сила,
пазя ревниво към нея ключа.

Но съм строила неточно и криво - 
с некачествен камък от кухи мечти
и крепостта ми безшумно се срива,
без да остави частичка дори.

Тъй, крепост след крепост пред мен се стопяват,
гледам безсилно как те се рушат,
а под прашни останки мечтите изтляват
и все по-отчайващ се ражда денят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво,Меги!
    Много ми харесва твоя стил,а и толкова добре се изразяваш..
  • това не е за 2!!! Харесва ми последната ти творба за мишленцата...поздрави
  • Двойката ме развесели..
    Е, понякога на всички ни се иска когато някой ни критикува да му поставим /2/..Само че аз бих избрала за това някое наистина несполучливо стихче..
    Както и да е .
    Поздрави ,мишленце!

  • Страхотно е!Направо насръхнах!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...