Aug 26, 2006, 10:33 PM

Крепост от мечти

  Poetry
847 0 4


От мечтания крепост съм построила -
камък по камък; мечта след мечта.
Браня я с нокти, със зъби и сила,
пазя ревниво към нея ключа.

Но съм строила неточно и криво - 
с некачествен камък от кухи мечти
и крепостта ми безшумно се срива,
без да остави частичка дори.

Тъй, крепост след крепост пред мен се стопяват,
гледам безсилно как те се рушат,
а под прашни останки мечтите изтляват
и все по-отчайващ се ражда денят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво,Меги!
    Много ми харесва твоя стил,а и толкова добре се изразяваш..
  • това не е за 2!!! Харесва ми последната ти творба за мишленцата...поздрави
  • Двойката ме развесели..
    Е, понякога на всички ни се иска когато някой ни критикува да му поставим /2/..Само че аз бих избрала за това някое наистина несполучливо стихче..
    Както и да е .
    Поздрави ,мишленце!

  • Страхотно е!Направо насръхнах!!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...