29 ene 2010, 19:51

Крещящи дистанции 

  Poesía » Versos blancos
749 0 11

 

 

отиваш си

а вятърът ме пита

защо крещят вратите

незаключени

защо от извънредност

стъмва се

ме пита тишината

тръгваш

крещи любезната

чувствителност

зарива обич

непотърсена

с две капки

ихтиол във раната

кърви сънят

и си отива

..............

 november, 2009

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво!
  • Раздялата и ревността - са различия далечни.
    Ревността може да предизвика раздяла, но не и обратното.
    Тежко стихотворение, Гевита!
  • Ами, благодаря ви за мненията
    Аз лично не съм вложила нотки на ревности,
    но пък може така да изглежда; а и всеки има различни възприятия и сетивности, което не е лошо. Обичам другите гледни точки.
    Поздрави!
  • Понякога ревнуващият си тръгва пръв...
    Но наистина раздялата за този, който обича, е с болезнена ревност...
    Може би тук лирическата по-скоро е обичаната... отколкото обичащата...
    Болезнената ревност при раздяла има своето абсолютно обяснение и е напълно реална, независимо какво мислим ние...
    Заглавието е много подходящо.
    Хубав стих, хареса ми!
    Добро утро, Герда!
  • Всеки изпитвал ревност и бил обект на ревност знае колко е пагубна!!!
    Чела съм едно стихотворение в две части - крещяща дистанция, изпълнена с ревност!!!

  • vedrina (Марина Стоянова): 29-01-2010г. 21:08
    Няма нищо по-тъжно от раздялата!!!
    Винаги тя е съпроводена с болезнена ревност!!!
    Оригинално!!!



    Не мисля като теб, Ведрина, за ревността.
    Явно при всеки е различно
  • Няма нищо по-тъжно от раздялата!!!
    Винаги тя е съпроводена с болезнена ревност!!!
    Оригинално!!!
  • Много красив стих!
  • !!!
  • Стегнат стих. Хубав.
    Сигурно съм старомодна, ама ми липсва пунктоацията
    Иначе ми хареса.
  • ...тъжна си...
    А стиха е чудесен!
    Поздрави!
Propuestas
: ??:??