19 jul 2012, 13:22

Криеница

  Poesía » Otra
1.3K 0 1

 

 

Криеница

 

Не си играй със мен.

На криеница.

Няма да те търся

в прашния таван

на мойте спомени.

Няма да ровя

в килера

на провалените си планове.

Не искам да те откривам

между старите си дрехи

и в кривите отражения на паметта си.

Нямам потребност да те търся,

когато няма смисъл да те имам.

 

Ти ме намерú, ако можеш,

зад вратата

на недочаканото щастие,

по черните стъпки,

водещи под масата,

събрали пепелта на времето,

по дъха ми,

следващ полъха на вятъра.

Намираш ли ме

или вече съм невидима?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...