19.07.2012 г., 13:22

Криеница

1.3K 0 1

 

 

Криеница

 

Не си играй със мен.

На криеница.

Няма да те търся

в прашния таван

на мойте спомени.

Няма да ровя

в килера

на провалените си планове.

Не искам да те откривам

между старите си дрехи

и в кривите отражения на паметта си.

Нямам потребност да те търся,

когато няма смисъл да те имам.

 

Ти ме намерú, ако можеш,

зад вратата

на недочаканото щастие,

по черните стъпки,

водещи под масата,

събрали пепелта на времето,

по дъха ми,

следващ полъха на вятъра.

Намираш ли ме

или вече съм невидима?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...