19 июл. 2012 г., 13:22

Криеница

1.3K 0 1

 

 

Криеница

 

Не си играй със мен.

На криеница.

Няма да те търся

в прашния таван

на мойте спомени.

Няма да ровя

в килера

на провалените си планове.

Не искам да те откривам

между старите си дрехи

и в кривите отражения на паметта си.

Нямам потребност да те търся,

когато няма смисъл да те имам.

 

Ти ме намерú, ако можеш,

зад вратата

на недочаканото щастие,

по черните стъпки,

водещи под масата,

събрали пепелта на времето,

по дъха ми,

следващ полъха на вятъра.

Намираш ли ме

или вече съм невидима?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...