19 июл. 2012 г., 13:22

Криеница

1.3K 0 1

 

 

Криеница

 

Не си играй със мен.

На криеница.

Няма да те търся

в прашния таван

на мойте спомени.

Няма да ровя

в килера

на провалените си планове.

Не искам да те откривам

между старите си дрехи

и в кривите отражения на паметта си.

Нямам потребност да те търся,

когато няма смисъл да те имам.

 

Ти ме намерú, ако можеш,

зад вратата

на недочаканото щастие,

по черните стъпки,

водещи под масата,

събрали пепелта на времето,

по дъха ми,

следващ полъха на вятъра.

Намираш ли ме

или вече съм невидима?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....