10 dic 2007, 14:21

Криеница 

  Poesía
543 0 4
Когато бях малка,
се криех от тъмнината…
Тогава бях капка,
отронена от самотата…

Криех се, за да оцелея,
дори от виковете силни…
Исках просто да копнея,
без в мен да бушуват бури!

Сега, когато поотраснах,
и разбирам всичко зряло…
Усещам детския си страх,
преследващ ме в бъдещето бяло!

Крия се и сега,
защото криеницата продължава…
Крия се от живота,
защото не искам да порасна!!!

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??