10.12.2007 г., 14:21 ч.

Криеница 

  Поезия
551 0 4
Когато бях малка,
се криех от тъмнината…
Тогава бях капка,
отронена от самотата…

Криех се, за да оцелея,
дори от виковете силни…
Исках просто да копнея,
без в мен да бушуват бури!

Сега, когато поотраснах,
и разбирам всичко зряло…
Усещам детския си страх,
преследващ ме в бъдещето бяло!

Крия се и сега,
защото криеницата продължава…
Крия се от живота,
защото не искам да порасна!!!

© Усмивка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??