Криеница
Когато бях малка,
се криех от тъмнината…
Тогава бях капка,
отронена от самотата…
Криех се, за да оцелея,
дори от виковете силни…
Исках просто да копнея,
без в мен да бушуват бури!
Сега, когато поотраснах,
и разбирам всичко зряло…
Усещам детския си страх,
преследващ ме в бъдещето бяло!
Крия се и сега,
защото криеницата продължава…
Крия се от живота,
защото не искам да порасна!!!
се криех от тъмнината…
Тогава бях капка,
отронена от самотата…
Криех се, за да оцелея,
дори от виковете силни…
Исках просто да копнея,
без в мен да бушуват бури!
Сега, когато поотраснах,
и разбирам всичко зряло…
Усещам детския си страх,
преследващ ме в бъдещето бяло!
Крия се и сега,
защото криеницата продължава…
Крия се от живота,
защото не искам да порасна!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Усмивка Всички права запазени
