14 abr 2006, 23:28

КРИЕШ ЛИ ПЛАХО ОЧИТЕ...

  Poesía
808 0 1

 

 

Криеш ли плахо очите

ти се превръщаш в сърна,

която всеки търси за плячка

да я отнесе у дома.

 

Ако нарочно го правиш –

какво искаш 

с туй да покажеш?

Гордост и смелост – определено не! 

Истинската любов за теб

навярно е непозната

и затуй се чувстваш,

като с кълчища в краката.

 

Лесно ти казваш рязко “Не!”,

но защо постъпваш така?

Държиш се ти, като в мъгла,

а след това и с теб се случват

различни неща.

Дано намериш истинското

щастие твое

и откриеш онзи, за когото

ще промълвиш: “Той е!”

 

Криеш ли нарочно надолу очите

ще приемат  теб за сърна,

но не всеки срещнат ще иска

да те отнесе у дома.

За мъжете в живота ще си плячка ти,

въпреки твоите за щастие мечти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...