14 abr 2006, 23:28

КРИЕШ ЛИ ПЛАХО ОЧИТЕ...

  Poesía
814 0 1

 

 

Криеш ли плахо очите

ти се превръщаш в сърна,

която всеки търси за плячка

да я отнесе у дома.

 

Ако нарочно го правиш –

какво искаш 

с туй да покажеш?

Гордост и смелост – определено не! 

Истинската любов за теб

навярно е непозната

и затуй се чувстваш,

като с кълчища в краката.

 

Лесно ти казваш рязко “Не!”,

но защо постъпваш така?

Държиш се ти, като в мъгла,

а след това и с теб се случват

различни неща.

Дано намериш истинското

щастие твое

и откриеш онзи, за когото

ще промълвиш: “Той е!”

 

Криеш ли нарочно надолу очите

ще приемат  теб за сърна,

но не всеки срещнат ще иска

да те отнесе у дома.

За мъжете в живота ще си плячка ти,

въпреки твоите за щастие мечти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...