Ще тръгна по пътека нова...
Сама и със душа ранена...
Ще тръгна и ще съм сама...
И по- добре ще е така...
Кръвта, евентуално, тя ще спре..
И раните ще заздравеят...
Макар и белезите да са видни...
Макар и болката да тлее...
Крилата счупени ще вържа..
Ще ги лекувам...
Бавно, всеки ден...аз капчици
от доброта и от любов,
от свои и от чужди ще събирам...
Мехлем, ще си забъркам...
И всеки ден...ще ги лекувам...
И зная,...няма пак да полетя...
Отмина времето ми за летене...
Отне го ти безжалостно и грубо...
Ала дори криле под слънцето
от някой бял, далечен клиф сама,...
последно да разтворя...
Пак по-добре ще е!...
Отколкото...с криле отъпкани
от твоите обувки... да лежа...
Valentina N.V. (Valentina Mitova )
12/12/2020
© Valentina Mitova Todos los derechos reservados