13 dic 2020, 8:27

Крила

  Poesía
604 0 1

 

Ще тръгна по пътека нова...

Сама и със душа ранена...

Ще тръгна и ще съм сама...

И по- добре ще е така...

Кръвта, евентуално, тя ще спре..

И раните ще заздравеят...

Макар и белезите да са видни...

Макар и болката да тлее...

Крилата счупени ще вържа..

Ще ги лекувам...

Бавно, всеки ден...аз капчици

от доброта и от любов,

от свои и от чужди ще събирам...

Мехлем, ще си забъркам...

И всеки ден...ще ги лекувам...

И зная,...няма пак да полетя...

Отмина времето ми за летене...

Отне го ти безжалостно и грубо...

Ала дори криле под слънцето

от някой бял, далечен клиф сама,...

последно да разтворя...

Пак по-добре ще е!...

Отколкото...с криле отъпкани

от твоите обувки... да лежа...

Valentina N.V. (Valentina Mitova )

12/12/2020

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Valentina Mitova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...