Ще тръгна по пътека нова...

Сама и със душа ранена...

Ще тръгна и ще съм сама...

И по- добре ще е така...

Кръвта, евентуално, тя ще спре..

И раните ще заздравеят...

Макар и белезите да са видни...

Макар и болката да тлее...

Крилата счупени ще вържа..

Ще ги лекувам...

Бавно, всеки ден...аз капчици

от доброта и от любов,

от свои и от чужди ще събирам...

Мехлем, ще си забъркам...

И всеки ден...ще ги лекувам...

И зная,...няма пак да полетя...

Отмина времето ми за летене...

Отне го ти безжалостно и грубо...

Ала дори криле под слънцето

от някой бял, далечен клиф сама,...

последно да разтворя...

Пак по-добре ще е!...

Отколкото...с криле отъпкани

от твоите обувки... да лежа...

Valentina N.V. (Valentina Mitova )

12/12/2020