Крила от светлина
Летя с крила от светлина.
Пресичам спомени и мисли,
но зная, че аз не бих била,
без теб...ако те нямаше в съня ми.
Никога вече капките дъжд
няма да бъдат кристали сияещи.
Никога от искрата на лъч
в очите огън няма да се запали.
От добруването на сърцето,
в плачът на душата простенва,
когато подгонени ветровете
заспиват, и утрото не усещат...
В онази стая със сивите пердета
червена беше любовта ми,
от огненото на сърцето се запали
и изгоря в прегръдката на залеза.
Единствен лъч в дланта ми свети
да ми напомня късче свобода,
когато слънцето си тръгна
ми подари крила от светлина
Пресичам спомени и мисли,
но зная, че аз не бих била,
без теб...ако те нямаше в съня ми.
Никога вече капките дъжд
няма да бъдат кристали сияещи.
Никога от искрата на лъч
в очите огън няма да се запали.
От добруването на сърцето,
в плачът на душата простенва,
когато подгонени ветровете
заспиват, и утрото не усещат...
В онази стая със сивите пердета
червена беше любовта ми,
от огненото на сърцето се запали
и изгоря в прегръдката на залеза.
Единствен лъч в дланта ми свети
да ми напомня късче свобода,
когато слънцето си тръгна
ми подари крила от светлина
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
