Летя с крила от светлина. Пресичам спомени и мисли, но зная, че аз не бих била, без теб...ако те нямаше в съня ми. Никога вече капките дъжд няма да бъдат кристали сияещи. Никога от искрата на лъч в очите огън няма да се запали. От добруването на сърцето, в плачът на душата простенва, когато подгонени ветровете заспиват, и утрото не усещат... В онази стая със сивите пердета червена беше любовта ми, от огненото на сърцето се запали и изгоря в прегръдката на залеза. Единствен лъч в дланта ми свети да ми напомня късче свобода, когато слънцето си тръгна ми подари крила от светлина
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Report an issue
Flag us for an inappropriate content which does not comply with the rules, authorship or ethic norms.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!