Крила от светлина
Летя с крила от светлина.
Пресичам спомени и мисли,
но зная, че аз не бих била,
без теб...ако те нямаше в съня ми.
Никога вече капките дъжд
няма да бъдат кристали сияещи.
Никога от искрата на лъч
в очите огън няма да се запали.
От добруването на сърцето,
в плачът на душата простенва,
когато подгонени ветровете
заспиват, и утрото не усещат...
В онази стая със сивите пердета
червена беше любовта ми,
от огненото на сърцето се запали
и изгоря в прегръдката на залеза.
Единствен лъч в дланта ми свети
да ми напомня късче свобода,
когато слънцето си тръгна
ми подари крила от светлина
Пресичам спомени и мисли,
но зная, че аз не бих била,
без теб...ако те нямаше в съня ми.
Никога вече капките дъжд
няма да бъдат кристали сияещи.
Никога от искрата на лъч
в очите огън няма да се запали.
От добруването на сърцето,
в плачът на душата простенва,
когато подгонени ветровете
заспиват, и утрото не усещат...
В онази стая със сивите пердета
червена беше любовта ми,
от огненото на сърцето се запали
и изгоря в прегръдката на залеза.
Единствен лъч в дланта ми свети
да ми напомня късче свобода,
когато слънцето си тръгна
ми подари крила от светлина
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
