31.03.2007 г., 12:36 ч.

Крила от светлина 

  Поезия
765 0 11
Летя с крила от светлина.
Пресичам спомени и мисли,
но зная, че аз не бих била,
без теб...ако те нямаше в съня ми.
Никога вече капките дъжд
няма да бъдат кристали сияещи.
Никога от искрата на лъч
в очите огън няма да се запали.
От добруването на сърцето,
в плачът на душата простенва,
когато подгонени ветровете
заспиват, и утрото не усещат...
В онази стая със сивите пердета
червена беше любовта ми,
от огненото на сърцето се запали
и изгоря в прегръдката на залеза.
Единствен лъч в дланта ми свети
да ми напомня късче свобода,
когато слънцето си тръгна
ми подари крила от светлина

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??