17 may 2008, 12:54

Крилата са настръхнали от вятъра

  Poesía
844 0 19

Крилата

са настръхнали

от вятъра,

изгубили копнежа си

до теб да са…

Лети

тъй дълго ангела,

познати са

с милувките на изгрева…

А дланите на нощите

коприна са…

перата се усещат

някак леки…

усещат и че има те…

теб, вятъра,

омагьосал и слънцата,

и луните ми…

прошепнал ангелът…

… обичам те…

заспивайки

след топлата вечеря…

а крилата й,

настръхнали от вятъра,

почиваха

в любовната идилия…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...