17 may 2008, 12:54

Крилата са настръхнали от вятъра

  Poesía
841 0 19

Крилата

са настръхнали

от вятъра,

изгубили копнежа си

до теб да са…

Лети

тъй дълго ангела,

познати са

с милувките на изгрева…

А дланите на нощите

коприна са…

перата се усещат

някак леки…

усещат и че има те…

теб, вятъра,

омагьосал и слънцата,

и луните ми…

прошепнал ангелът…

… обичам те…

заспивайки

след топлата вечеря…

а крилата й,

настръхнали от вятъра,

почиваха

в любовната идилия…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...