17 may 2008, 12:54

Крилата са настръхнали от вятъра

  Poesía
839 0 19

Крилата

са настръхнали

от вятъра,

изгубили копнежа си

до теб да са…

Лети

тъй дълго ангела,

познати са

с милувките на изгрева…

А дланите на нощите

коприна са…

перата се усещат

някак леки…

усещат и че има те…

теб, вятъра,

омагьосал и слънцата,

и луните ми…

прошепнал ангелът…

… обичам те…

заспивайки

след топлата вечеря…

а крилата й,

настръхнали от вятъра,

почиваха

в любовната идилия…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...