Крилата са настръхнали от вятъра
Крилата
са настръхнали
от вятъра,
изгубили копнежа си
до теб да са…
Лети
тъй дълго ангела,
познати са
с милувките на изгрева…
А дланите на нощите
коприна са…
перата се усещат
някак леки…
усещат и че има те…
теб, вятъра,
омагьосал и слънцата,
и луните ми…
прошепнал ангелът…
… обичам те…
заспивайки
след топлата вечеря…
а крилата й,
настръхнали от вятъра,
почиваха
в любовната идилия…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
