7 mar 2012, 13:59

Крилатият отбор

  Poesía » Otra
1.1K 0 9

И какво, че позабравихме училищния двор,

а по чиновете никнат чужди рошави мечти?

Та нима не сме си същите – крилатият отбор,

дето пет години учеше се как да излети...

 

И какво като понякога говорехме във час,

а учебникът по физика мълчеше неразбран?

Други днес играят пакостите, вършени от нас

и герои главни стават бързо в дневника-роман.

 

И дали са пълни стаите, щом нас ни няма в тях?

Коридорите жужат ли още – кошер от звезди,

неизригнали тревоги, обич, трепети и страх...

Да, пораснали сме малко. Но горим като преди!

 

И шептят ли пак тетрадките за първата любов?

Укротява ли звънецът междучасни ветрове?

Бяхме някога задружен клас... Сега класът е нов

и покълват в него нови птици, нови цветове.

 

И освен ако Земята не е спряла да тупти,

то в сърцата все е същото – врабчета и цветя.

Пак сме влюбени, невинно-щури, с рошави мечти –

онзи шеметно забързан випуск, дето излетя...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепа Петрунова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....