7 mar 2012, 13:59

Крилатият отбор

  Poesía » Otra
1K 0 9

И какво, че позабравихме училищния двор,

а по чиновете никнат чужди рошави мечти?

Та нима не сме си същите – крилатият отбор,

дето пет години учеше се как да излети...

 

И какво като понякога говорехме във час,

а учебникът по физика мълчеше неразбран?

Други днес играят пакостите, вършени от нас

и герои главни стават бързо в дневника-роман.

 

И дали са пълни стаите, щом нас ни няма в тях?

Коридорите жужат ли още – кошер от звезди,

неизригнали тревоги, обич, трепети и страх...

Да, пораснали сме малко. Но горим като преди!

 

И шептят ли пак тетрадките за първата любов?

Укротява ли звънецът междучасни ветрове?

Бяхме някога задружен клас... Сега класът е нов

и покълват в него нови птици, нови цветове.

 

И освен ако Земята не е спряла да тупти,

то в сърцата все е същото – врабчета и цветя.

Пак сме влюбени, невинно-щури, с рошави мечти –

онзи шеметно забързан випуск, дето излетя...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепа Петрунова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...