Крилатият отбор
И какво, че позабравихме училищния двор,
а по чиновете никнат чужди рошави мечти?
Та нима не сме си същите – крилатият отбор,
дето пет години учеше се как да излети...
И какво като понякога говорехме във час,
а учебникът по физика мълчеше неразбран?
Други днес играят пакостите, вършени от нас
и герои главни стават бързо в дневника-роман.
И дали са пълни стаите, щом нас ни няма в тях?
Коридорите жужат ли още – кошер от звезди,
неизригнали тревоги, обич, трепети и страх...
Да, пораснали сме малко. Но горим като преди!
И шептят ли пак тетрадките за първата любов?
Укротява ли звънецът междучасни ветрове?
Бяхме някога задружен клас... Сега класът е нов
и покълват в него нови птици, нови цветове.
И освен ако Земята не е спряла да тупти,
то в сърцата все е същото – врабчета и цветя.
Пак сме влюбени, невинно-щури, с рошави мечти –
онзи шеметно забързан випуск, дето излетя...
© Пепа Петрунова All rights reserved.
Не се забравят тези години!
