И какво, че позабравихме училищния двор,
а по чиновете никнат чужди рошави мечти?
Та нима не сме си същите – крилатият отбор,
дето пет години учеше се как да излети...
И какво като понякога говорехме във час,
а учебникът по физика мълчеше неразбран?
Други днес играят пакостите, вършени от нас
и герои главни стават бързо в дневника-роман.
И дали са пълни стаите, щом нас ни няма в тях?
Коридорите жужат ли още – кошер от звезди,
неизригнали тревоги, обич, трепети и страх...
Да, пораснали сме малко. Но горим като преди! ...