Криле
Земята си потърсих със очи,
а после дълго птиците рисувах.
Крилете им ми станаха мечти,
в ятата им до изгрев те будувах…
И питах, как във този дрипав свят
една любов криле ще си намери?!...
И как в очи, в които чудеса
намират свойте щурави недели
ще пламне огън, щом денят вали?!
Различно е, щом можеш да си птица.
Тогава и звездите са звезди,
а месецът е клетва на Зорница…
Земята си потърсих… А навън
светът бе някак тесен за крилете.
И само вечер, в глух, камбанен звън
сънувам как ме викат ветровете…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados
