15 ene 2013, 2:29

Криле 

  Poesía » De amor
869 0 3

Земята си потърсих със очи,

а после дълго птиците рисувах.

Крилете им ми станаха мечти,

в ятата им до изгрев те будувах…

 

И питах, как във този дрипав свят

една любов криле ще си намери?!...

И как в очи, в които чудеса

намират свойте щурави недели

 

ще пламне огън, щом денят вали?!

Различно е, щом можеш да си птица.

Тогава и звездите са звезди,

а месецът е клетва на Зорница…

 

Земята си потърсих… А навън

светът бе някак тесен за крилете.

И само вечер, в глух, камбанен звън

сънувам как ме викат ветровете…

 

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??