15.01.2013 г., 2:29 ч.

Криле 

  Поезия » Любовна
762 0 3

Земята си потърсих със очи,

а после дълго птиците рисувах.

Крилете им ми станаха мечти,

в ятата им до изгрев те будувах…

 

И питах, как във този дрипав свят

една любов криле ще си намери?!...

И как в очи, в които чудеса

намират свойте щурави недели

 

ще пламне огън, щом денят вали?!

Различно е, щом можеш да си птица.

Тогава и звездите са звезди,

а месецът е клетва на Зорница…

 

Земята си потърсих… А навън

светът бе някак тесен за крилете.

И само вечер, в глух, камбанен звън

сънувам как ме викат ветровете…

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??