31 ene 2020, 17:50

Криле

  Poesía
818 0 0

Уморени са крилете ми

от толкова летене срещу вятъра.

Превиха се и раменете ми,

а аз съм все така, както някога.

Задъхвам се от скритите си болки

и често спирам дъх да си поема.

Силите ми стават все по-малко

след всеки път, в който съм ранена.

Уморена е душата ми

от толкова прераждане и срещи.

Не се разбирам явно със съдбата си

и тя ме връща да поправям грешки.

Дори и уморени,

аз крилете винаги ще нося!

За къде са те без мене...?

А мечтите ми без тях... какво са?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...