31 янв. 2020 г., 17:50

Криле 

  Поэзия
670 0 0
Уморени са крилете ми
от толкова летене срещу вятъра.
Превиха се и раменете ми,
а аз съм все така, както някога.
Задъхвам се от скритите си болки
и често спирам дъх да си поема.
Силите ми стават все по-малко
след всеки път, в който съм ранена.
Уморена е душата ми
от толкова прераждане и срещи.
Не се разбирам явно със съдбата си
и тя ме връща да поправям грешки. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Кръстева Все права защищены

Предложения
: ??:??