31 янв. 2020 г., 17:50

Криле

819 0 0

Уморени са крилете ми

от толкова летене срещу вятъра.

Превиха се и раменете ми,

а аз съм все така, както някога.

Задъхвам се от скритите си болки

и често спирам дъх да си поема.

Силите ми стават все по-малко

след всеки път, в който съм ранена.

Уморена е душата ми

от толкова прераждане и срещи.

Не се разбирам явно със съдбата си

и тя ме връща да поправям грешки.

Дори и уморени,

аз крилете винаги ще нося!

За къде са те без мене...?

А мечтите ми без тях... какво са?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...