Уморени са крилете ми

от толкова летене срещу вятъра.

Превиха се и раменете ми,

а аз съм все така, както някога.

Задъхвам се от скритите си болки

и често спирам дъх да си поема.

Силите ми стават все по-малко

след всеки път, в който съм ранена.

Уморена е душата ми

от толкова прераждане и срещи.

Не се разбирам явно със съдбата си

и тя ме връща да поправям грешки.

Дори и уморени,

аз крилете винаги ще нося!

За къде са те без мене...?

А мечтите ми без тях... какво са?