Живота ми сякаш парче по парче ти събираш.
Ридая в прегръдки и за обич мечтая.
Не спирам дъха и крилете напрягам
Да стигна безкрая, там, кьдето е Ада и Рая.
Когато ме имаш и нямаш.
Рисувай ме бяла.
Обичай и вярвай,
че радост и болка съм там край вратата,
която отварям и влизам
като сълза за тебе пролята.
Таня Кирилова
12.10.2007
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Кирилова Todos los derechos reservados
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
