Dec 25, 2007, 12:28 PM

Криле на сълза

  Poetry
562 0 5

Живота ми сякаш парче по парче ти събираш.

Ридая в прегръдки и за обич мечтая.

Не спирам дъха и крилете напрягам

Да стигна безкрая, там, кьдето е Ада и Рая.

 

Когато ме имаш и нямаш.

Рисувай ме бяла.

Обичай и вярвай,

че радост и болка съм там край вратата,

която отварям и влизам

като сълза за тебе пролята.

Таня Кирилова

12.10.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...