Живота ми сякаш парче по парче ти събираш.
Ридая в прегръдки и за обич мечтая.
Не спирам дъха и крилете напрягам
Да стигна безкрая, там, кьдето е Ада и Рая.
Когато ме имаш и нямаш.
Рисувай ме бяла.
Обичай и вярвай,
че радост и болка съм там край вратата,
която отварям и влизам
като сълза за тебе пролята.
Таня Кирилова
12.10.2007
© Таня Кирилова Все права защищены