Заставам на високата скала,
постлана меко с мъка и думи отчаяни.
Една стъпка, после втора.
Угасват в бъдещето две усмивки.
Огънят в гърдите ми нежно ми говори,
а потокът в мен ме е хванал за ръка.
Вървя напред, а сълзите ми са
седнали зад мен и молят ме
да се върна пак при тях,
а хаосът си шие дреха от
всичките ми думи ненаписани.
Тече зад мен река, бързаща ...