Криле от бляскавия мрак на нищото
Заставам на високата скала,
постлана меко с мъка и думи отчаяни.
Една стъпка, после втора.
Угасват в бъдещето две усмивки.
Огънят в гърдите ми нежно ми говори,
а потокът в мен ме е хванал за ръка.
Вървя напред, а сълзите ми са
седнали зад мен и молят ме
да се върна пак при тях,
а хаосът си шие дреха от
всичките ми думи ненаписани.
Тече зад мен река, бързаща
завинаги да се сбогува с мен.
Дали ще ме настигне?
Вървя напред.
Търся смисъл в спомените си
като в някой странен филм.
Няма смисъл повече да продължавам -
скоро и те ще се изгубят.
Пътешествието през живота ми приключи -
вече съм стигнала ръба.
Ще разперя крилете си
от бляскавия мрак на нищото
и ще полетя надолу в пропастта.
Ще избягам от падението.
И дори да чуеш плач на огън
или смях със нотка на коварство,
знай, че това е тишината, чийто думи
били са заглушени от целувка на отчаян вик.
Разпервам аз крилете си, направени
от бляскавия мрак на нищото.
Бягам от падението.
Не се измъчвай. Затвори очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виола Всички права запазени