Поправих крилете на времето
и попих им кръвта със тампон,
изкачих се нагоре по стремето
на последния пурпурен кон.
Подкован с подкови от бъдеще,
без следи от старото минало,
на лудостта поредното тържище,
днес гние без кожа, изстинало.
Преди все си търсех причини,
в кутията си криех страхове,
мелех с мелница тежки години
и разделях живота си на две. ...