13 oct 2007, 19:53

Крилете на времето 

  Poesía
632 0 16
Поправих крилете на времето
и попих им кръвта със тампон,
изкачих се нагоре по стремето
на последния пурпурен кон.

Подкован с подкови от бъдеще,
без следи от старото минало,
на лудостта поредното тържище,
днес гние без кожа, изстинало.

Преди все си търсех причини,
в кутията си криех страхове,
мелех с мелница тежки години
и разделях живота си на две.

Но преливам по белите граници
на протритите размазани черти,
тичаща по редове от страници,
с опаковани в букет мечти.

Дойдох, дори и малко закъсняла,
за срещата със утрешния ден,
от мъдрости в сърцето си узряла
и стремеж, към бъдещето устремен.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??