Крилете на времето
Поправих крилете на времето
и попих им кръвта със тампон,
изкачих се нагоре по стремето
на последния пурпурен кон.
Подкован с подкови от бъдеще,
без следи от старото минало,
на лудостта поредното тържище,
днес гние без кожа, изстинало.
Преди все си търсех причини,
в кутията си криех страхове,
мелех с мелница тежки години
и разделях живота си на две.
Но преливам по белите граници
на протритите размазани черти,
тичаща по редове от страници,
с опаковани в букет мечти.
Дойдох, дори и малко закъсняла,
за срещата със утрешния ден,
от мъдрости в сърцето си узряла
и стремеж, към бъдещето устремен.
и попих им кръвта със тампон,
изкачих се нагоре по стремето
на последния пурпурен кон.
Подкован с подкови от бъдеще,
без следи от старото минало,
на лудостта поредното тържище,
днес гние без кожа, изстинало.
Преди все си търсех причини,
в кутията си криех страхове,
мелех с мелница тежки години
и разделях живота си на две.
Но преливам по белите граници
на протритите размазани черти,
тичаща по редове от страници,
с опаковани в букет мечти.
Дойдох, дори и малко закъсняла,
за срещата със утрешния ден,
от мъдрости в сърцето си узряла
и стремеж, към бъдещето устремен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
