27 ene 2009, 23:11

Крилото ти... 

  Poesía » Otra
486 0 3

В пътеката към своето огнище,
макар и в кладата, разпалила нощта,
не се оставяй да се чувстваш нища,
надвивай с обич всякаква лъжа...

Плещите отърси, както тогава,
когато с прекършено крило дори,
разпалвала си тлееща жарава
и преродена в огън днес гори!..

Превързаното пак ще си зарастне
и ще си спомняш още за дома,
любов ще избуи там, ще порасне,
любов, изтрила всяка суета...

Обречена си да си извор вечен,
с обич нежна,  клетка те убива.
Но твоят път в небето е сърдечен,
истински и страстно те... залива.

 

http://www.youtube.com/watch?v=ighu4gGlaUE

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??