Крилото ти...
В пътеката към своето огнище,
макар и в кладата, разпалила нощта,
не се оставяй да се чувстваш нища,
надвивай с обич всякаква лъжа...
Плещите отърси, както тогава,
когато с прекършено крило дори,
разпалвала си тлееща жарава
и преродена в огън днес гори!..
Превързаното пак ще си зарастне
и ще си спомняш още за дома,
любов ще избуи там, ще порасне,
любов, изтрила всяка суета...
Обречена си да си извор вечен,
с обич нежна, клетка те убива.
Но твоят път в небето е сърдечен,
истински и страстно те... залива.
http://www.youtube.com/watch?v=ighu4gGlaUE
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
