Tomad (Тома Кашмирски)
179 2919
14 feb 2008, 16:03

Криогенезис 

  Poesía » Otra
1641 0 21
Къде е твойта глътка топлина?
Къде е таз прегръдка чиста обич?
Не ме обикна. Нито ме разбра.
Но пак ме консумираше. Без корист.

Къде е твойта глътка топлина?
Отекна в киселинно храносмилане.
Не ме отритна. Нито ме прибра.
Не ме сънува. Но халюцинираше.

Че стапяш ледовете. С нежен дъх.
Със празните до вакуумност целувки.
Не ме попита. Целеше се с лък.
В сърцето ми. Изстрелваше преструвки.

Къде е твойта глътка топлина?
Прибра си я във жадния гръклян.
Не съм ти отлив. Нито съм вълна.
След теб съм хладен пясък разпилян.

След тебе съм наронени трохи.
След тебе съм сърбежи между зъби.
Родена под съборени стени.
След тебе сянка ежещо се гърби.

Съсухрена от твойта тишина.
В която вият студове до гърчове.
Не каза... Где е твойта топлина?
Преглътна. С лекота. Дори без дъвчене.

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ееее, Тома, вземи, че се реши, па го пусни и другото.
    Ще вземе да ни стане нещо от незадоволено любопитство.
  • Много благодаря на всички! Този стих се роди от своята гавра. Да, имам гавър-версия на собствения си стих.

    Няма да я публикувам засега, може някой път, когато съм в настроение. Поздрави на всички!!!
  • Чета го вече пети път (без майтап)- какво друго да ти кажа!
    Поздрав
  • Не ме попита. Целеше се с лък.
    В сърцето ми. Изстрелваше преструвки.
    * * *
    Поздрав!
  • Валентинско

    След тебе съм... бе основно комплексирана.
    Ама пък ми е хубаво. Което води до някои интересни прозрения за скромната ми (понякога) личност.

  • Ех, Тома...натъжи ме...
    силно, болезнено написано...
    празно ми се стори наоколо...
    но , много, много ми хареса.
  • Ммм...добър вечер.Познат ми се виждаш.
    То...тва разкошченце ми влезе под кожата!
  • "Съсухрена от твойта тишина.
    В която вият студове до гърчове.
    Не каза... Где е твойта топлина?
    Преглътна. С лекота. Дори без дъвчене."
    определено не зная как да коментирам такава болка...

  • След тебе съм наронени трохи.
    Силен и болезнен стих!
  • Дръж се , човече!!!
    Важиш!!!!
  • "Родена под съборени стени.
    След тебе сянка ежещо се гърби."
    !!!

    Само не стой дълго в сянката и,да не настинеш
  • Благодаря на всички. Радо, кво да ти кажа, брат! Ина, толкова ми стана мило. Майче, ша та потупам по гърба.
  • Тома, къде я намери таа с т'ва гърло, бе, брат!!! Е нема такова гълтане!!! Целио... тебе... а не си от тия, дето не присядат!
    А стихото е... абе ти си знаеш, бе - хилти, с хилти!
    Ave
  • Крио/студено/ ми стана!
    Силен стих!
  • !!!
    Бездумие!
    Прекрасна болезненост!
  • ..."Не съм ти отлив. Нито съм вълна.
    След теб съм хладен пясък разпилян." ...харесва ми тази образност
    Наздраве!

  • Поздравления за стиха, Тома!
  • "...Къде е твойта глътка топлина?
    Прибра си я във жадния гръклян.
    Не съм ти отлив. Нито съм вълна.
    След теб съм хладен пясък разпилян..."

    Жестоко!
  • Много е хубаво!!!
  • "Не ме обикна. Нито ме разбра.
    Но пак ме консумираше. Без корист."

    Те това казва всичко, Томич...
    Много, много силен стих! (И следващия път я помоли да дъвче поне...)!
  • заседна ми...
Propuestas
: ??:??