14 feb 2008, 16:03

Криогенезис

  Poesía » Otra
1.9K 0 21
Къде е твойта глътка топлина?
Къде е таз прегръдка чиста обич?
Не ме обикна. Нито ме разбра.
Но пак ме консумираше. Без корист.

Къде е твойта глътка топлина?
Отекна в киселинно храносмилане.
Не ме отритна. Нито ме прибра.
Не ме сънува. Но халюцинираше.

Че стапяш ледовете. С нежен дъх.
Със празните до вакуумност целувки.
Не ме попита. Целеше се с лък.
В сърцето ми. Изстрелваше преструвки.

Къде е твойта глътка топлина?
Прибра си я във жадния гръклян.
Не съм ти отлив. Нито съм вълна.
След теб съм хладен пясък разпилян.

След тебе съм наронени трохи.
След тебе съм сърбежи между зъби.
Родена под съборени стени.
След тебе сянка ежещо се гърби.

Съсухрена от твойта тишина.
В която вият студове до гърчове.
Не каза... Где е твойта топлина?
Преглътна. С лекота. Дори без дъвчене.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ееее, Тома, вземи, че се реши, па го пусни и другото.
    Ще вземе да ни стане нещо от незадоволено любопитство.
  • Много благодаря на всички! Този стих се роди от своята гавра. Да, имам гавър-версия на собствения си стих.

    Няма да я публикувам засега, може някой път, когато съм в настроение. Поздрави на всички!!!
  • Чета го вече пети път (без майтап)- какво друго да ти кажа!
    Поздрав
  • Не ме попита. Целеше се с лък.
    В сърцето ми. Изстрелваше преструвки.
    * * *
    Поздрав!
  • Валентинско

    След тебе съм... бе основно комплексирана.
    Ама пък ми е хубаво. Което води до някои интересни прозрения за скромната ми (понякога) личност.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...