Feb 14, 2008, 4:03 PM

Криогенезис

  Poetry » Other
1.9K 0 21
Къде е твойта глътка топлина?
Къде е таз прегръдка чиста обич?
Не ме обикна. Нито ме разбра.
Но пак ме консумираше. Без корист.

Къде е твойта глътка топлина?
Отекна в киселинно храносмилане.
Не ме отритна. Нито ме прибра.
Не ме сънува. Но халюцинираше.

Че стапяш ледовете. С нежен дъх.
Със празните до вакуумност целувки.
Не ме попита. Целеше се с лък.
В сърцето ми. Изстрелваше преструвки.

Къде е твойта глътка топлина?
Прибра си я във жадния гръклян.
Не съм ти отлив. Нито съм вълна.
След теб съм хладен пясък разпилян.

След тебе съм наронени трохи.
След тебе съм сърбежи между зъби.
Родена под съборени стени.
След тебе сянка ежещо се гърби.

Съсухрена от твойта тишина.
В която вият студове до гърчове.
Не каза... Где е твойта топлина?
Преглътна. С лекота. Дори без дъвчене.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тома Кашмирски All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ееее, Тома, вземи, че се реши, па го пусни и другото.
    Ще вземе да ни стане нещо от незадоволено любопитство.
  • Много благодаря на всички! Този стих се роди от своята гавра. Да, имам гавър-версия на собствения си стих.

    Няма да я публикувам засега, може някой път, когато съм в настроение. Поздрави на всички!!!
  • Чета го вече пети път (без майтап)- какво друго да ти кажа!
    Поздрав
  • Не ме попита. Целеше се с лък.
    В сърцето ми. Изстрелваше преструвки.
    * * *
    Поздрав!
  • Валентинско

    След тебе съм... бе основно комплексирана.
    Ама пък ми е хубаво. Което води до някои интересни прозрения за скромната ми (понякога) личност.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...