14 февр. 2008 г., 16:03

Криогенезис

1.9K 0 21
Къде е твойта глътка топлина?
Къде е таз прегръдка чиста обич?
Не ме обикна. Нито ме разбра.
Но пак ме консумираше. Без корист.

Къде е твойта глътка топлина?
Отекна в киселинно храносмилане.
Не ме отритна. Нито ме прибра.
Не ме сънува. Но халюцинираше.

Че стапяш ледовете. С нежен дъх.
Със празните до вакуумност целувки.
Не ме попита. Целеше се с лък.
В сърцето ми. Изстрелваше преструвки.

Къде е твойта глътка топлина?
Прибра си я във жадния гръклян.
Не съм ти отлив. Нито съм вълна.
След теб съм хладен пясък разпилян.

След тебе съм наронени трохи.
След тебе съм сърбежи между зъби.
Родена под съборени стени.
След тебе сянка ежещо се гърби.

Съсухрена от твойта тишина.
В която вият студове до гърчове.
Не каза... Где е твойта топлина?
Преглътна. С лекота. Дори без дъвчене.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тома Кашмирски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ееее, Тома, вземи, че се реши, па го пусни и другото.
    Ще вземе да ни стане нещо от незадоволено любопитство.
  • Много благодаря на всички! Този стих се роди от своята гавра. Да, имам гавър-версия на собствения си стих.

    Няма да я публикувам засега, може някой път, когато съм в настроение. Поздрави на всички!!!
  • Чета го вече пети път (без майтап)- какво друго да ти кажа!
    Поздрав
  • Не ме попита. Целеше се с лък.
    В сърцето ми. Изстрелваше преструвки.
    * * *
    Поздрав!
  • Валентинско

    След тебе съм... бе основно комплексирана.
    Ама пък ми е хубаво. Което води до някои интересни прозрения за скромната ми (понякога) личност.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...