25 abr 2007, 0:06

Кристали

  Poesía
613 0 3
        Кристали
 
 Сълза в сърцето гори,
 Сълза, родила кристали,
 Сълза неродена дори,
 а сякаш забити кинжали.
 
 Сълза или просто мираж
 сърцето безкръвно оставя,
 сълза, извикала на дублаж
 мълния на вечната забрава.
 
 И кристалите тихо се чупят
 недокоснали даже мига,
 сякаш устни се цупят,
 мислейки си за шега.
 
 И кристалите все пак оцеляха,
 събрани последно в сълза,
 и сълзата тихо отрони се
 сама... непозната... в нощта.
 
 24.04.2007  23:00

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...