8 ago 2006, 17:11

Кристална чаша

  Poesía
999 0 1

Гледаш ме, като че ли съм прозрачна.
Изпитваш сякаш моята чупливост.
Едно кристалче се отчупи от очите ми -
една сълза, за обич пропиляна.

Докосваш ме, а сякаш съм стъкло -
студена, бледа и прозрачна.
Докосваш с устни моето чело,
а всъщност си целунал... чашата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© НЯКОЯ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тук има нещо,което ми харесва.Интересно преливат нещата едно в друго..Общо взето е така..
    Поздрав!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...