2 dic 2021, 23:25

Кристални сълзи

  Poesía » Otra
1.2K 1 5

Всемирът сълзи отронва

кристални са - блестят

в небето за своите

деца пленени

в отровната клетка на

матрицата...

Отронват се, кристално

светят в преливащите се

цветове на надеждата...

Дали ще достигнат

до душите земни...

Ще разтопят ли?

Ледените чувства...

 

Странен, непонятен ден!

Цял ден пръскаха

с отрови и чертаеха

стоманената мрежа

на затвора

в най-пъкления заговор

да пленят света ни...

В безсилие хората

да чезнат, да са

подвластни на страха

и изгубили и последната

надежда - главите да склонят

в една измислена игра...

на власт и сила...

покорили толкова внезапно

народите по света...

А те затворени по клетките

заспиват! Приспали са будната

им съвест, посягат на деца

и стари хора - протягат

със отровни пръсти,

а душите отчаяно се губят,

отиват си отчаяни и примирени

от страх и ужас или в прегръдката

на мутирал вариант на вирус...

 

Проблясва светлина в мрака!

Някой е успял - божествената

си искра от тях да скрие...

Надеждата пронизва

с остър меч и пробужда сетивата!

Събуди се...! Протегни ръце...!

Със любовта си света ще опазим!

И ще се борим със всички сили

срещу мрака...

 

И златен лъч се спуска от небето

огрява със кристален блясък

сълзите на всемира...

И завалява благодатен дъжд -

отмиващ болката, горчилката,

тъгата, пропукват се лъжите

и пропадат в пропастта

на чуждите илюзии, че ще

покорят света...

 

Сега блести във златно

планетата ни родна...

Порти златни тя разтвори

и блесна със небесна сила

свободата - спасените души

ще пазят - кристалните сълзи

и мира и свободата...!

 

29.11.2021г

Катя Джамова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Миночка, благодаря ти от сърце за хубавия коментар!
  • Когато за първи път гледах филма" Матрицата" такива мисли ми минаваха през ума и си представях, че всички хора на земята сме вкарани в една матрица и ръководят живота ни, указа се, че сега могат и това да направят, хареса ми, Катя!
  • Младене,винаги успяваш да прочетеш между редовете
    и да достигнеш до замисъла на стиха и скритите послания!
    Благодаря ти от сърце за искрения коментар!

    Георги, благодаря ти от сърце!

    Пожелавам ви много здраве и нови творчески успехи!
  • Много приятно!
  • "Странен, непонятен ден!
    Цял ден пръскаха
    с отрови и чертаеха
    стоманената мрежа
    на затвора
    в най-пъкления заговор
    да пленят света ни..."

    Предполагам, че тук става дума за т.нар. Кемтрейлс. Той може да се разглежда в два аспекта - пряк и обобщен. Касае се за изтребване на човешкия род от летящи тела чрез смъртоносни коктейли от опасни метали. Дали зад този акт стоят извънземните...? Риторичен въпрос. Но надеждата остава въплътена в "кристалните съдби"! Завладяващ поетичен текст, Катя, а също и пророчески!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...