Всемирът сълзи отронва
кристални са - блестят
в небето за своите
деца пленени
в отровната клетка на
матрицата...
Отронват се, кристално
светят в преливащите се
цветове на надеждата...
Дали ще достигнат
до душите земни...
Ще разтопят ли?
Ледените чувства...
Странен, непонятен ден!
Цял ден пръскаха
с отрови и чертаеха
стоманената мрежа
на затвора
в най-пъкления заговор
да пленят света ни...
В безсилие хората
да чезнат, да са
подвластни на страха
и изгубили и последната
надежда - главите да склонят
в една измислена игра...
на власт и сила...
покорили толкова внезапно
народите по света...
А те затворени по клетките
заспиват! Приспали са будната
им съвест, посягат на деца
и стари хора - протягат
със отровни пръсти,
а душите отчаяно се губят,
отиват си отчаяни и примирени
от страх и ужас или в прегръдката
на мутирал вариант на вирус...
Проблясва светлина в мрака!
Някой е успял - божествената
си искра от тях да скрие...
Надеждата пронизва
с остър меч и пробужда сетивата!
Събуди се...! Протегни ръце...!
Със любовта си света ще опазим!
И ще се борим със всички сили
срещу мрака...
И златен лъч се спуска от небето
огрява със кристален блясък
сълзите на всемира...
И завалява благодатен дъжд -
отмиващ болката, горчилката,
тъгата, пропукват се лъжите
и пропадат в пропастта
на чуждите илюзии, че ще
покорят света...
Сега блести във златно
планетата ни родна...
Порти златни тя разтвори
и блесна със небесна сила
свободата - спасените души
ще пазят - кристалните сълзи
и мира и свободата...!
29.11.2021г
Катя Джамова
© Катя Всички права запазени